Кога, защо и дали? Това са трите въпроса, които всеки бизнес или личност трябва да си зададе в даден момент от развитието си, в който трябва да разчита на увеличаване на своята публичност за евентуално увеличаване на приходите си. И в частност - в който трябва да обмисли използването на PR-професионалисти за управлението на тази публичност. На тях се опитва да отговори и Александър Христов с новата си книга "ПР практика: Работа с агенция".

Книгата изглежда много повече като указател за тепърва навлизащите в света на PR, отколкото някакъв учебник или наръчник с практическа насоченост. И ще ви кажа защо това е хубаво. Защото за подобна книга досега имаше огромна свободна позиция - наличие на много книги с напътствия от всякакви популярни и успешни и също толкова на брой издания от несъвсем успешни, просто популярни специалисти у нас.

Ползвайки опита си и като "назначаващ" PR агенция да работи за компания, но и като представител на PR агенция, кандидатстваща за поемането на комуникацията с публиките на даден клиент, Христов е показал за какво трябва да се внимава и в двата случая. Разказвал е за честото неразбирателство между двете страни - възложител и изпълнител (съответно компания и агенция), за спецификите при организирането и участието в конкурси (със звучното българско наименование "пичове") и за нещо, което много ми хареса - кога една компания няма нужда от ПР, а просто да си закупи рекламно пространство...

Обективно погледнато, "ПР практика: Работа с агенция" (чиято текстова част всъщност е около 55 страници) е насочена по-скоро към маркетинг мениджъри, на които тепърва им предстои да работят с PR агенции. Подходяща е и за "новодошлите" в света на PR, които много бързо ще се срещнат с акулите в бизнеса.