Едуард Наудашер (1872-1945) започва своята кариера на 16 години като чирак при строителството на диги. Няколко години по-късно той е вече ръководител на монтаж при строителството на мостове, извършвано от МАН по Багдадската жп линия и при изграждането на жп мрежата в България и съседни страни. Във време, когато за първи път се появяват съобщения за предимствата на строителството с железобетон, той въвежда този начин на строителство в България. Основава през 1908 г. акционерно дружество "Гранитоид". Постепенно то се разраства до най-голямото българско промишлено предприятие за времето си. Как е успял без инженерно образование и собствен капитал да постигне това?

Мемоарите свидетелстват за богатство на идеи, откривателски дух, смелост и предприемчивост и описват наистина невероятния жизнен път на този човек. Надарен с голям усет към практичното, бързо привлича вниманието на водещи инженери. Необходимите технически познания придобива във вечерни курсове и чрез самообразоване. Трудно е проумял, че не може едновременно да взема и уроци по актьорско майсторство. Тези авантюри обаче са му от полза като "школа за литературен немски" и "запълвайки пропуски във възпитанието".

През 1928 г. е провъзгласен за генерален консул на Германия в България. С жена си Хелене Елзенер - сестра на основателя на швейцарска фабрика за ножове, отрано са на едно мнение за девиза "Спестяване означава самостоятелност". Неговият успех се дължи на удивителната им съвместна работа, при която Хелене не считала, че е под достойнството й да преустрои в жилище конски обор. До смъртта им двамата водели непретенциозен живот. Самите те не знаели колко са богати, тъй като голяма част от състоянието им било под формата на дялово участие в предприятията, одържавени след 1944/1947 г.