Венцеслав Константинов е именит писател, преводач на художествена литература и афорист. Като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD) живее дълго в Германия. Пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио. Изнася лекции и участва в научни конференции в редица български и европейски университети. Носител е на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура във Виена (1993) и на Наградата на Съюза на преводачите в България за цялостно творчество (2006). През 2013 г. е удостоен с Наградата на София за литература (2013) – за антологията „Великите немски поети от XII до XX в.“ (2012).

Венцеслав Константинов е автор на студии и статии върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Публикувал е стихосбирката „Невидимите сигурни неща“ (2013), есеистичните книги „Писатели за творчеството“ (2007), „Флейтата на съня“ (2010), „Гоблен, извезан с дяволски опашки“ (2011), „Немски литературни простори“ (2014), сборниците с афоризми „Тайният живот на дъжда“ (2012) и „Смехът на совата“ (2014). Преводите му се съдържат в повече от 70 издания. Живее в София и родопското село Солища.

„От Танхойзер до Шумахер“ предлага нови двадесет размишления върху певците на любовта, приказката като щастие, човека и неговата сянка, безделниците и мечтателите, изтичащото време, монолозите срещу света, цветовете на надеждата, живота под принуда, гнева и младостта, модерната пустош, играта като съдба.

Тези есета, събрани в юбилейната 75-а година на автора, са възникнали в продължителното му общуване с творбите на значими немски писатели от минали времена до наши дни.