От Възраждане към прераждане

Книгата прави опит да опише един от секторите на възрожденското общуване с другите и да проследи различните аспекти на проявяванията на чужденеца в художествените текстове на българската възрожденска литература. Чрез анализ на литературната употреба на чужденеца и на неговите роли изследването се вглежда в емблемно представяната трагика на родното, явено в редица женски образи и очертава контурите на редица културни стереотипи, произведени и тиражирани от литературата.