Чилийският белетрист и поет Роберто Боланьо /1953-2003/ е сред латиноамериканските писатели, без които съвременната литература не би била такава, каквато е.

Разказвачът среща за пръв път този човек през 1971 или 1872 г., когато президент на Чили е Салвадор Алиенде. По онова време се представя като Руис-Тагле и, недостъпен и предпазлив като котка, се промъкщва в литературните кръжоци на университета в град Консепсион. Пише също толкова недостъпни и предпазливи стихове, изкушава жените, а у мъжете буди смущаващо доверие.

Така многобройните разклонения на историята, митологиите и литературната ситуация разкриват постепенно пред читателя противоречивите действия на един самозванец /не сме ли всички ние самозванци в някой момент от живота си?/, на човек с много имена, но без морал, с единствена ценност естетиката /не е ли това стремежът на всеки творец?/ на убиец, поклонник на ужаса и фотограф на страха, художник варварин, довел творенията си до крайни смъртоносни превъплъщения.