Без да бъде разкрит нов изворов материал едва ли може да се добави или промени нещо в биографията на Васил Левски. Но изследователите с високи аналитични способности не се отказват да се взират в уж отдавна известните факти. Всяка добре защитена нова теза при непроменения хоризонт на изворовата база справедливо се приема за сензация. Но колцина са проникновено мислещите?
Един от тях бе изненадващо трагично напусналият този свят г-н Здравко Даскалов (1927-2005). Според монографията му "Съдбата на Ботевите четници и турското наказателно право" (София, 2002, 328 с.) и поредицата му от статии, посветени на последния период от живота на Апостола, г-н Здравко Даскалов се утвърди като изследовател с приноси в революционната история на Българското възраждане.
Настоящата му книга представлява резултатна полемика с едни от най-авторитетните изследователи на живота и делото на Левски, като Захари Стоянов, проф. Иван Унджиев, Иван Кепов, Никола Гайдаров и някои съвременни историци, писатели и прависти, в която авторът доказва, че Левски никога не е бил съден, а само е разследван от турските власти и в грубо противоречие дори с тогавашния примитивен правов ред в Османската държава е наказан със смърт от турския султан. Наред с това г-н Здравко Даскалов добавя нови аргументи в подкрепа на тезата, че не поп Кръстьо е предателят на Апостола, а Марин Поплуканов и най-близките му сподвижници. Реабилитира и подложените на незаслужено презрение наши възрожденци Иванчо Хаджипенчович, Мано Стоянов, Петър Тодоров Желявеца и Мито Каймакчийски, участвали е назначената от Цариград специална комисия, разследвала Левски, но направила всичко, което е било по силите им, не да разобличат, а да спасят Апостола.