Сборникът от статии и есета под надслов „Опуси за Духа и Истината“, изведен от взетата за мото на книгата библейска максима „Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:24), включва литературоведски анализи на книги и възгледи на писатели като Тончо Жечев, Иван Николов, Георги Константинов и Марин Георгиев, размисли за книга на българската журналистка Еми Барух, както и за книги на незаслужено премълчавани човечни български поети и писатели като Йордан Ковачев, Стефан Стоянов, Антоанета Богоева, Димитър Анакиев, Методи Джонев, Ясен Калайджиев, Таня Николова, Калин Михайлов, Васил Лазаров, Камен Костов и Теодор Христов. Част от статиите са посветени на защитата на справедливи български национални каузи.

Есетата са посветени на насъщните християнски добродетели като покаянието, благоговението и мира, както и на надмогването на духовни изкушения и изопачения на историческата истина, съществуващи в българския летопис.