Обичам те, живот -том 2 - избрана проза

" Главозамайващ свят! Нищожен и безкраен.
С душичка като жичка в самото му кълбо,
вдън тоя необят седи човекът смаян -
по-малък от трошичка и по-голям от бог.
Живеещ зле, добре, мъдрец или безумец,
седи с надежда жива, че себе си поне
ще може да сбере в едната шепа думи.
Човекът си отива, но думите му - не."