Той посвети живота си на един безкраен шедьовър: изграждането на по-добро бъдеще.

Инструментите на неговата професия включваха вяра, предпазливост, решителност и способността да учи – да се променя и израства. Но най-важният инструмент за него беше надеждата. Той използваше надеждата, за да посажда семена дълбоко в твърдата земя.

Животът му бе непредвидим и изключителен, както и любимият му дом. Той вярваше, че постигането на мира и превръщането на Израел в едно по-добро място са част от пътя към създаване на един по-хармоничен, процъфтяващ и благороден свят, и едва ли има по-висока цел, която един човек би могъл да си постави.

Той написа тази книга в последната година от живота си като дар за следващите поколения, за тези млади по възраст и млади в сърцата си. Искаше да предаде очуканата си и вярна кутия инструменти, така че ние всички да може да се поучим от неговото минало и да продължим да работим за изграждането на едно по-добро утре.

Цвия, Йони и Хеми

---------------

Ако има някоя книга, която да искам внуците ми да прочетат, това е тази. Тя носи духа на реалистичния оптимизъм, който ти дава възможност да се изправиш лице в лице със събития, които няма как да контролираш. Тя описва този морал, който те прави отговорен и те насочва в медиацията, и в това да обърнеш посоката им. Това е един мъж, който те убеждава, че е задължително да вървиш по пътя, по който участваш в изграждането на едно по-добро бъдеще за всички. Бях вдъхновена от всяка страница.

Читателско мнение