Драги читателю,

Тази книга Раковски написва и издава по време на турското робство с ясно определена цел. Асен и брат му Петър вдигат въстание за освобождаването на България от византийско робство, което води до възстановяване на могъща България. Именно това иска да покаже на поробения си народ Раковски, че е възможно освобождаване от робството със собствени сили. Но, за да напише този труд, на Раковски се налага да изучи всичко, до което може да се добере буден българин по онова време за епохата на Асеновци. Той събира сведения от национални източници, от нашия фолклор и от латински и гръцки източници. И тук именно, при използването на тези сведения проличава изключителният талант на този велик български учен, за критичен анализ и съпоставка на тези сведения с цел да извлече достоверното.

...

Раковски пръв в модерната ни историография достига до извода, че българите в завладените от Рим територии не са изчезнали, а са част от римската империя, че част от българите са останали извън нея, и че и двете части са неделима част от историята на България и Европа, истина, която затруднява и днес пишещите българските учебници 162 години след излизането на тази книга.

Съществена част от изследването на Раковски е свързана с разобличаването на стремежа на католическата църква да превземе българските диоцези с користна цел.

...

Раковски разкрива и действителните механизми на управление на Балканите от Иван Асен ІІ. Тук той силно се противопоставя на византийските източници, за независимостта на Солунските и Епирските княжества от България по това време: „но и те се подчиняваха на ръката на моето царство, защото нямаха друг цар освен мене“.

Тази книга е и важен исторически източник за отношението на България към кръстоносните походи и събитията, свързани с тях на Балканите, за насилственото покатоличване на българи при техните походи, за възникване на павликянството в България, за богомилството и т.н. Особен интерес представлява сведението, че преследването на богомилите от католиците в България, чрез изселване и изгаряне в южна Франция, съвпада по време с войната и унищожаването на албигейците в южна Франция и Испания, които и до това време биват наричани българи, от западноевропейските източници.

...

Раковски показва и структурата на българската държава, нейното държавно управление и законност.

...

Особен интерес представлява описанието на войните на русите в България, водещи, в края на краищата, до завладяването на Източна България от император Йоан Цимисхи. От източниците, които е чел Раковски, той стига до извода, че Святослав е бил извикан на помощ от въстаналите братя на цар Петър против политиката му на сливане с Византия, с което се обяснява и отварянето на вратите на 80 града по Дунава за войските на Святослав. И едва след като Святослав вижда богатството на България, изменя на българите и води жестока война за завладяването ѝ. И това е още една истина, в която се препъват авторите на българските учебници 162 години след Раковски.

...

Книгата съдържа и описание на сливенския район с древните названия на реки, селища и крепости, свидетелства за исторически събития и за предхристиянски обичаи, както и сведения, че там Асеновци са построили множество манастири, по подобие на Атонските. И верен на своето безгранично любопитство, Раковски не пропуска случай да обясни, където стане дума, предхристиянските обичаи, практикувани и по негово време.

...

От особен интерес са и народните ни песни, възпяващи очевидно Симеоновите войни, запазени по негово време. За мен беше много интересно сведенията в тези песни, че при войните за възвръщане на панонски земи срещу новодошлите маджари, и стремежът на войника да си вземе тамошна девойка за робиня, се възразява, че това е невъзможно, защото те са българки, а българка за робиня той не може да вземе.

Книгата съдържа и ценни сведения за наши владетели с името Михаил, които продължават да владеят имоти и след идването на турците на Балканите.

...

Пояснителните бележки на Раковски са също от огромен интерес за нашата история. Така например при обяснението на значението и произхода на думата була, той ни казва: „Папски були – bulla латинска дума. В старо време bulla е било едно украшение, направено от злато, сребро и олово, имащо валчест вид, като колелце. Римляните са взели това украшение от етрурите (старо-българи). На етруски тази дума се изговаряла и писала вала – валчесто, кръгло нещо, сравни с българското валѭ- валѧѭ – валамь, валакъ, валчѧст и пр. Етрурите са употребявали това нещо вместо ордени (челенк) и са ги давали на отличилите се във войните, както и на свободните етрури.“ Че етруските са преселници траки от Мала Азия, по времето на цар Кир, ни е казано от Херодот, сведение, което е било известно на Раковски, както и множеството други, за сливането на стари траки и завърнали се от Хиндостан, влели се в българския народ.

В бележките на Раковски се съдържат много анализи и сведения за произхода на множество български думи с тяхното древно и сегашно значение.

В добавките на Раковски има и уникални сведения, за участието на български войски в завоевателните войни на турците, след падането на българското царство.

И сега, драги читателю, нека си зададем въпроса, защо това съкровище на българската историческа мисъл, не е било преиздавано досега.

...

Нека сега се насладим на блестящата логика на този изключително всестранен и трудолюбив български учен! Приятно четене!

Николай Иванов Колев

Херцогенаураах

15.6.2022