Виктор Юго превръща катедралата "Света Богородица" в символ на Париж и на Франция въобще. Романът "Парижката света Богородица" вече втори век се радва на огромна популярност. Съдбата на откраднотото прекрасно момиче Агнес-Есмералда по времето на крал Луи Единадесети Валоа, звънарят Квазимодо, неописуемо грозен и величаво благороден, свещеникът архидякон, коварните благородници и лекомисленият капитан от френската гвардия са основните герои в творбата. Но Виктор Юго поставя не само социални, политически и общочовешки проблеми. Той издига неръкотворен храм на изкуството архитектура, защото Парижката катедрала е неизменен персонаж – ням свидетел, на разтърсващата драма и ужасната съдба на прекрасната и невинна Есмералда.

Eдин претърпял неуспех поет разказва завладяващата история за любовта на Есмералда към красивия капитан Феб, останала неосъществена поради патологичната страст на коварен свещеник. Над всички тях се издига величествената катедрала, мълчалива свидетелка на живота в средновековен Париж. Между нейните барокови кули, арки и колонади намира убежище Квазимодо, уродливият гърбушко, в чието чисто сърце е разцъфнала една невъзможна любов.

Поредица BLACK COVER
Поредицата на италианското издателство на "Ларус"- "Black cover" (Черна корица) включва четири прочути творби на световната класика и един роман, вдъхновен от съвременната история – "Идалго", станал популярен първо като филм под едноименното име. "Илиада" на Омир, "Черната стрела" на Робърт Луи Стивънсън, цикълът за "Артур и рицарите на Кръглата маса", "Парижката света Богородица" на Виктор Юго.
Идеята на италианското издателство е да направи отново популярни литературни образци, които сякаш потъват в забрава – незаслужена, разбира се, на фона на бързо развиващите се нови технологии и интернет, като обикновено ги преразказва така, че да станат достъпни и за юношеската аудитория, да не говорим за родителите...
Поредицата "Черна корица" потвърждава една тенденция на връщане към хубавите книги, които незаслужено дълго време останаха в сянката на машинарията и виртуалните средства за комуникация.
Великолепните творби са изпълнени перфектно и като полиграфия, и макар че българският читател със сигурност познава и предишни издания на тези романи, ще бъде изкушен да притежава и италианската версия на български език просто защото любовта към книгата, когато я има и доколкото е оцеляла, не може да бъде заменена от нищо друго освен от любов към ВСЕ ПО-ДОБРАТА КНИГА!
А "Черна корица" си заслужава! Пък и Коледата наближава!