Писател - прозаик, сценарист, журналист. Роден е в село Долна Бела речка, област Монтана, на 1 юни 1932 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския държавен университет, 1955 г. Работи за кратко като съдия в София, четири години във вестник "Вечерни новини" и повече от трийсет години в Българската национална телевизия, продължително време като главен редактор на редакция "Кино". Автор на разкази, романи, както и на десетки сценарии за киното и телевизията. Член е на Съюза на българските писатели. Първият почетен гражданин на град Вършец. Носител на националната наградата за белетристика "Георги Караславов" за 2014 г. Никола Статков е талантлив български писател, като перото му е достоен продължител на северозападната линия в българското писане, чието начало дава Йордан Радичков. Но той не се побира в рамките на "регионален" писател. Неговите герои са обобщаващи, с национално значение: Мито Благата дума, Пурко, Мика Бялата гълъбица, Реджо Синялника, Милан Голия, Петър Клюсата - всички те са толкова живи и пълнокръвни, че попаднеш ли в което и да е българско село, очакваш да срещнеш някого от тях. Пише на чист и красив български език, а всеки детайл е съвършено изпипан - авторът несъмнено познава в пълнота и човешката натура, и селския бит и нрав, и неопитомената природа. В тях той плува в свои води.

Имам известна надежда относно дълголетието и активността. Моят дядо почина на 96 години и последната от тях сам си копаеше декар нива и декар градина, не помня до последно да е скръстил ръце.

Никола Статков

- Не бива да си дърво, че светкавиците ще те подпалят. Не бива да си трева, че всяка жива твар ще те гази. Храст бъди - духне вятър - наведе те, пекне слънце - изправи те...

Мито Благата дума, герой на Никола Статков