Аз съм безработен второстепенен актьор. Играл съм с известен успех в няколко уестърна и все чакам големия пробив.
Появи се човек с черни обувки от гущерова кожа и вратовръзка от Пиер Карден. Вони на пари, каза агентът ми. Нае ме срещу хиляда долара на ден да правя каквото ми каже, без въпроси и колебание. Превърнах се в Джон Мерил Фергюсън - латексова маска, дрехи, глас и говор, подпис плюс всичко, което би пожелал един милиардер, който с едно мръдване на пръста променя цените на световните борси. Трябваше само да подписвам писма и документи и да минавам през телевизионни камери, бодигардове и боричкащи се фотографи. Дотук ми хареса!
Но после разбрах, че не ми внасят парите, че Фергюсън май е болен и затворен зад железни решетки, че не е написал завещание, че жена му не му е жена, а майка му не трепва, когато поръчва убийство, за да наследи империята. Боже! В какво се забърках!
Накрая се срещнах със самия Фергюсън - усмихнат, здрав, прав, досущ като мен! Но микронна пукнатина разкри пипалата на паяка.
Сега вече трябва да бягам...