Не/възможно прераждане

Дневник с продължение

Исках да живеем само за миговете, в които сме заедно. Да се отдаваме на любовта си, на повика на душите и телата си. И го правехме чудесно. Това ми беше достатъчно. По-точно - внуших си, че ми е достатъчно. Иначе го помнех от миналото, исках го за бъдещето, обичах го в настоящето.
Или един ден, както преди хиляди години, както ще бъде и след хиляди години, както е и днес, отново ще бъдем щастливи, влюбени.
Една история за любов, в която реалното е съчетано с усещане за мистичност, вяра в прераждането, предопределеността и надежда за вечност.
Една история, която може би е вашата история.