Немската класическа философия – тръгнала през 1517 г. от 95 Тези на Лутер и превода на Библията на народен език, селските въстания и стремежа към имуществена общност – е незаобиколимата идейна част на световно-историческите промени. С примери от биографиите, сравнения и обяснения на основните понятия и разностранното влияние на мислители като Лайбниц, Бьоме, Волф, Кант, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, Фойербах и техни последователи и критици, тази философия се представя за пръв път у нас в пълния си облик, онагледен и с преводи на части от най-въздействащите произведения. Това представяне се опитва да излекува хроничната идейна болест, умъртвяваща биографичната, езиковата и историческата фактичност с илюзията за вечност. Кроткото Кантово понятие за светоглед с Фихтевия напор към дело-действие преминава в Шелинговото тъждество между природа и интелект и в Хегеловото отрицание на наличното, за да се въздигне до нравствената идея в държавата и да се снеме в междучовешките отношения, положени от Фойербах в любовта. Така се подготвя изходът към революционната промяна, намерила израз в Манифест на комунистическата партия на Маркс и Енгелс.