Есета и истории

За изчерпването на залежите от смисъл. За литературата като алтернативен енергиен източник. За чудото на четенето. За писането. За това как българският аероплан роди футуризма. И какво (не) роди 1968-а. За случилото се и неслучилото се тук. За отказания свят. За Европа, обезпечена с литература. За българската тъга и тяга по нея.

С "Естествен роман" и останалите си текстове Георги Господинов създаде публика и формира вкус.
Бойко Пенчев

Писането на Господинов е колективното ни (и не само литературно) несъзнавано. Марин Бодаков

“Невидимите кризи”... Брилянтна лекция на българския писател Георги Господинов, предвиждаща страхотно бъдеще за литературата като “алтернативен енергиен източник”
Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: Neue Z?rcher Zeitung, Дневник, Wespennest, ЛИК, Култура, SPRITZ, Тема, Литературен вестник. Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето «Невидимите кризи» печели личната награда на проф. Светглозар Игов «Дъбът на Пенчо». Текстовете са събрани за първи път в книга.

---------------------------

Из “Невидимите кризи”

Всяка криза има видима и невидима страна. Ние не сме направени от икономика и политика. Направени сме също от тъга и колебание, от такива крехки и необясними неща... Няма как да излекуваш тъга с антибиотик. Нито частната си депресия с финансова инжекция.

Все ми се струва, че ако финансистите четяха книги, кризите ни щяха да са различни.

Живеем в една нова криза, аналогична на тази с изчерпването на нефтените залежи и енергийните източници. Ще я нарека Изчерпване на залежите от смисъл. Затова предвиждам страхотно бъдеще за литературата като произвеждаща смисъл. Литературата като алтернативен енергиен източник.

Литературата е бавна медия, но бавното трае дълго. Харесвам историята за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат. Скоростта на душата е друга. Твърдя, че литературата знае повече за тази скорост.

---------------------------

Четящият човек извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус, по-трудно става подлец, най-малкото, защото е некрасиво. Четящият човек е красив.

"А през тези 23 години се случиха важни неща, за които не си даваме сметка – появиха се книжарници, издателите се професионализираха и имат отношение към авторите. За пример давам „Жанет 45” и това не е реклама, защото издаването на българска литература не е просто бизнес."
в. Монитор

“Георги Господинов: Въпросът не е кой ще плати сметките, а кой ще плати проваления живот.” – Интервю на Светослав Тодоров, в. Дневник

"В такива моменти то, обществото, има само две възможности за откриване на своя месия/месии - или в църквата, или в културата. Аз залагам на второто, понеже потенциалът видимо е в пъти по-голям, като съвсем пристрастно съм за литературата като спасение. Тук някъде всъщност, в разгара и на протестите, се появи моят фаворит за р?ден автор №1 - Георги Господинов. Винаги съм го харесвал, защото той е писател в истинския смисъл на думата - повече общественик, отколкото публикуващ."
Александър Кръстев, Аз чета

„Невидимите кризи” не се четат. Само формално, разбира се. Всеки път, когато отворите малката книжка и започнете да четете, ще преживявате разказите, като че четете за собствени спомени. Сякаш си имате един Георги Господинов при себе си, който ви говори. Разплаква ви, поставя думи в двата края на устните ви и ги разтяга, получавайки нахиленото ви изражение. Удря ви лек словесен шамар, за да се осъзнаете, да премислите това, в което до преди малко сте се клели, че знаете и разбирате. На няколко пъти ви описва с епитета „красиви”, само защото сте четящи хора. И това е съвсем точно."
Георги Вълков, за блога "Книжен Жор"

Един от дните, в които публичното говорене и писане в България в трескав синхрон със зачестилите вести за самоизгарящи се отчаяни хора, за изгаряни на площадите сметки за ток, знамена, чучела и екземпляри от Конституцията, прегаряше от честота в употребата на думата „криза” с цяла серия определения. Сред тях засега липсват само емблематичните за 1996/97 и унизителни за късата ни памет „продоволствена” и „хлебна”. Така „правителствена”, „парламентарна” „политическа”, „икономическа”, „финансова”, „институционална”,„социална” и „морална”, „криза на елитите”, „...на системата”, „...на легитимността” и т.н. засенчиха етикета „глобална”.

Яни Милчаков, "Кризи и книги", в. Култура, бр. 10 (2716), 15 март 2013