Книгата "Нашенци в Косово и Албания" е за гораните, помаците на Шар планина, потомци на етническите българи в Косово и Албания. Тя е пътешествие из 19 села в Призренска Гора, 15 села в Жупа, Косово, и 9 села в Кукъска Гора, Албания, описани в началото на XX век от българските етнографи Васил Кънчов и Йордан Иванов като българи, живеещи в Шар планина в Косово, Северна Албания и Западна Македония.
Следвайки маршрутите отпреди 100 години на големите български етнографи, авторката открива, че днес описаните от тях хора са съхранили своя стар поминък и все още са най-добрите сладкари и бюрекчии на Балканите, както и традиции, в които се преплитат езически, християнски, богомилски, мюсюлмански елементи. Тя търси спомени и паметници от богомилите, както и отпечатъка в историческата памет в Гора и Жупа в Косово на двата века българско господство (XI– XIII в.) и голямото турско владичество на тази територия от 1445 до 1912 г. Пътешествайки из нашенските села в Косово и Албания, но също и из бивша Югославия, авторката открива, че днес както и различно да се определят тези хора (горани, бошняци, македонци мюсюлмани, българи), помежду си те се наричат нашенци, а езика, на който говорят и който учат само вкъщи – нашенски. Сватбите при помаците в Родопите и в Шар планина са еднакви, както и говорите. Тези места не са далече от България – и географски, и духовно. При нашенци в Косово и Албания има жив спомен за горанските бюрекчийници и сладкарници в много български градове преди 70-80 години.
Книгата е основана на 4 пътешествия из Призренска Гора и Жупа в Косово, Кукъска Гора в Албания, на автентични истории и интервюта с местни политици, интелектуалци, поети, писатели, обикновени хора, както и на много публикации на изследователи, историци от България, Сърбия, Македония.
Авторката описва кризата на идентичността в Гора и Жупа. Малката етнографска група живее на границите на три съвсем млади държави на Балканите – новосъздаденото Косово, младата Македония и създадената през 1912 г. "по-стара" Албания. Тези хора са застрашени от претопяване. Историците в балканските страни спорят за техния произход. Според албанската теза това са славянизирани илири, сръбската теза е, че това са ислямизирани сърби, българската теза – ислямизирани българи, най-вероятно потомци на богомили, а македонската теза претендира, че това са македонци с ислямско вероизповедание. В годините след създаването на държавата Босна и Херцеговина в Гора и Жупа, Косово, се появяват новокомпонирани бошняци. Косово е отесняло на албанците и те трескаво търсят нови територии, на които да се разширяват. Гораните се страхуват, че ще бъдат изтласкани от Шар планина, която вече е прекръстена на... Албански Алпи.
Съвременният гурбет на нашенци присъства в книгата с описание на истории на горани гурбетчии в Македония, Сърбия (Нови пазар, Прешево), България. Пътешествията на авторката са през лятото, тъй като нашенските села в Косово са празни през зимата и се пълнят през юли и август.
Книгата дава точни цифри за броя на нашенци – през лятото в Гора има 25 хил. души, но през зимата те са не повече от 7000, главно възрастни гора, жени и деца. В 15-те села в Жупа, Косово, живеят 14 500 души. Нашенци там са най-добрите строители на Балканите. В Кукъска Гора, Албания, живеят 7500 горани, а в цяла Албания те са над 15 000 души.

Авторката е живяла в с. Брод в Косово, както и в с. Борйе, Албания. Пътешествала е с автобуси, маршрутки, коли, на магаре, на стоп. Особено ценни в книгата са автентичните народни песни от Косово и Албания, стиховете от съвременни местни автори, приложението с карта, таблици, авторски фотографии от Косово и Албания, снимки от семейни архиви на нашенци. На корицата има снимка на нашенка от Кукъска Гора и дизайнерски символ, създаден на основата на розета край с. Шищейец, смятана за богомилски знак.