1919 година. България излиза от Първата световна война несигурна, разочарована, с разпилени обществени и политически сили. Особено тежки са последствията от краха на българския национален идеал, в териториален, политически, че и в психологичен аспект.

Не закъснява и щедрото посочване на пътища за изход от дълбоката пропаст, в която е попаднало българското общество. Но ако има нещо, което е характерно при рецептите, предлагани за бързо и окончателно решение на проблемите - това са крайностите. Крайното в ляво и крайното в дясно. С всичките условности на тази координатна система. Уравнението „следвоенна България" може, според политическите математици, да бъде решено по различни, при това диаметрално разположени начини.

Тази книга е за предлаганото решение от страна на политическите сили от десния спектър. Наричаме ги десни с цялата условност на понятието. Десни, защото заемат ярко изразени антидемократични, противопарламентарни и антилиберални позиции, а освен това са силно повлияни от италианския фашизъм и немския националсоциализъм. От друга страна, за каква дясност можем да говорим при апели за повече държава, да речем. Но ако има нещо, по което тези организации рязко се различават от левия сектор, то е позицията им по националния въпрос. Формиращите се организации на радикалната десница поставя в центъра на програмите си активното политическо действие за неговото решаване. То предполага постоянна мобилизация на общественото мнение против Ньойския мирен договор, постигане на обществено единение, преодоляване на социалните конфликти. За тези сили решаването на националния въпрос е не само цел, то е и ключ за вратата, зад която се намират решенията.

За национално могъща и обединена България!