За любовта към Индия, различията, благо- и изобщо приличията, поклонът към другия, както и още много разказва Васил Хаджиилиев

Той е доцент в катедра "Химия и биология" в Медицинския факултет при Тракийски университет, Стара Загора.
Всичко започва от покана за конгрес в град Джайпур, където доц. Хаджиилиев изнася лекция по химия и опазване на околната среда, като представя България, ТУ и Стара Загора.

Моята невероятна Индия – вместо увод

Скъпи читателю, това книжле не е:
НЕ е възторжена ода за Индия, макар авторът да се влюби в тази страна;
НЕ е пътепис, както се списват те, макар да описва премеждията на автора из почти цяла Индия – виж картата на гърба;
НЕ е и роман, макар да има действащи герои – българи, индийци, а и от някои други страни даже. (Имената на всички участници, с тяхното изрично разрешение, са запазени.);
НЕ е и туристически справочник, макар да са описани най-известните, по-малко известни и въобще неизвестни градове и села на Индия;
НЕ е и справочник за ученика или учителя, макар много да се говори за образование;
НЕ е и помагало по камасутра и тантрически секс, макар че и за това е писано;
НЕ е и митологията на Боговете на лотоса, макар те да са на всяка крачка в Индия, и в книгата, разбира се;
НЕ е и справочник по аюрведа, йога или индийска кухня, макар и това да не е подминато;
НЕ е наръчник за добро поведение в Индия, макар и да разбрахме що е то;
НЕ е описание на индийския бит, индийското парти, индийската сватба, макар да живяхме и да се оженихме в Индия;
НЕ е и част от книгите за Шри Свами Прабхупада, макар и затова да иде реч;
НЕ е „превзето“ от великите Рьорих, Рамакришна, Свами Вивекананда, Шри Аюрбиндо, макар и светлината им да мъждука между редовете;
НЕ успява да разкрие богатството на „Махабхарата“, „Рамаяна“, „Панчататра“, макар че авторът ги изчете, поне в превод;
НЕ е и някаква стройна хронология на времето и мястото от 2009 до 2019, когато се случват нещата в книгата;
НЕ е и ода за българо-индийската дружба, макар много ми се щеше да е така.

Уф! Още едно писание за Индия – аман! И „сериозният“ читател няма да научи почти нищо ново, ще си кажеш ти, любезни читателю!

А в действителност ще намериш отговора на въпроса защо индиецът си бърше задника с лявата ръка, а яде с дясната и какво ще стане, ако една от двете откаже по някаква си причина? Този въпрос постави преди доста години една дама, която бях поканил да говори пред студентите за някаква си екосанитария. Когато въпросът е толкова сериозен, а отговорът труден, трябваше да се проведат много експерименти за установяване на истината. В такива ситуации и Бог помага – много скоро след това в Стара Загора дойдоха индийците, описани в книгата, а след това и аз заминах за Индия в търсене на отговор. Дали съм го намерил, разбери сам.

Васил Хаджиилиев

Май 2020, Стара Загора