Промяната в обществено-политическите условия през 1989 г. и приемането на Конституцията на Република България през 1991 г. възстановиха в чувствителна степен пълнотата на съдържанието на политическите права на гражданите. Преосмислянето на тяхното значение породи и необходимостта от преосмисляне и развитие на тяхната уредба. Наред с прогласяването им като основни права, законодателят създаде и специалното законодателство, което определя реда за тяхното упражняване.

Съществуването на правна уредба обаче само по себе си не е достатъчно. Държавата е длъжна да създаде и юридически гаранции за правата чрез предвиждане във вътрешното законодателство на ефективни механизми за тяхната защита при нарушаване.

Целта на настоящото изследване е чрез анализ на действащата наказателноправна уредба, която има отношение към нормалното упражняване на политическите права на гражданите, проследяването на процеса на нейното развитие и причините, които са го предизвикали, да се потърсят отговори и обосноват изводи по няколко важни въпроси:

- на нормалното упражняване на кои политически права наказателното право дава защита;
- как е изградена тази защита и
- използва ли действащото законодателство и други форми на защита на нормалното упражняване на политическите права, освен със средствата на наказателното право, и какви са те.

Отговорите на тези въпроси следва да се основат на базовата по характера си изходна позиция – съдържанието, което наказателно право влага в термина „политически права на гражданите“.

Допълненията на Наказателния кодекс от 2014 г., чрез които в обхвата на престъпленията против политическите права на гражданите се включи и защитата на участието на гражданите в референдум, породи и необходимостта в най-общ вид да се направи и разграничение между прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (една от формите, на които е участието в референдум) и политическите права на гражданите. Въз основа на това разграничение са направени и предложенията за промяна на уредбата на Наказателния кодекс.

Глава втора съдържа анализ на отделните престъпления против политическите права, както и съпоставянето им с други сходни престъпления.

-------------

Николета Кузманова е доктор по наказателно право и главен асистент в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Завършва специалност „Право“ в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1998 г. От 1999 г. е преподавател по наказателно право.
Автор е на публикации в специализирани издания в областта на наказателното право. Съавтор е на „Престъпления против избирателното право. Методика за разследване” (2011 г.) и на учебното помагало „Противодействие на организираната престъпност“ (2012 г.), съдържащо анализ на съставите на престъпленията, които са подсъдни на специализирания наказателен съд.

Има дългогодишен опит в нормотворчеството като законодателен референт и експерт в Народното събрание и Министерството на правосъдието.