Забравените български приказки

Неизмеримо е богатството на съкровищницата от български народни приказки. Някои от тях четем и разказваме често, други сме позабравили, а има и такива, които чуваме за първи път. Случва се да срещнем и различни варианти на една и съща приказка, което още веднъж доказва многообразието на българското приказно имане.
Сред народните приказки страшните винаги са имали специално място. Те отразяват вярванията, страховете и страхопочитанието на древния ни народ. Приказките за човекоядци, таласъми, духове, мъртъвци и ужасяващи странници винаги са се разказвали и ще се разказват. Те нямат за цел да не дадат на децата, които ги слушат, да заспят. Идеята им е да покажат на малките, че на света има и страхотии, и ужасии, и лошотии. Какви са те, защо съществуват, откъде идват, кой ги прави?… На всички тези въпроси отговарят страшните приказки. А най-хубавото е, че както всяка народна приказка и те имат своя хубав край и мъдра поука. Доброто винаги побеждава Злото, а Храбростта винаги надвива Страха.