Историята на Наградния знак "За вярна служба под знамената" е тясно свързана с най-новата история на Българската армия, с нейното участие в миротворческите операции и мисии по линията на ООН, НАТО, ЗЕС и ОССЕ. Няма да бъде пресилено, ако се каже, че Наградният знак беше създаден с кръвта на войниците от българския батальон "Сини каски", загинали в Камбоджа на 3 и 19 април 1993 г. Десет години по-късно тази кървава история щеше да има своето продължение в Ирак.
Четиривайсет години след политическите промени, настъпили в края на 1989 г., българската държава не разполага с орденова система. Наградният знак е единственото военно отличие, което в хода на операциите в Камбоджа и Ирак се превръща в бойно, тъй като с него са наградени посмъртно както загиналите в тях военнослужещи, така и всички онези, които участват в сраженията и дават своя съществен принос при съвместните операции със силите на ООН и коалиционните партньори от НАТО.
За първи път в 132-годишната история на Министерството на отбраната е саздадено ведомствено отличие, което освен като наградно, се връчва и като бойно, съвместявайки в едно предназначението на двата военни ордена - "За военна заслуга" и "За храброст".
За първи път в срециализираата литература създателят на орденско отличие разказва от първо лице по какъв повод, кога и как е било създадено то.
Текстът е онагледен богато с илюстративен материал от архива на автора, който се публикува за първи път, както и редица оригинални документи, свързани тясно със създаването и последвалите промени в Наградния знак "За вярна служба под знамената".
Настоящият труд е принос към все още ненаписаната история на отличията, създадени в Министерството на отбраната, които изграждат неговата наградна система в епохите на Третото българско царство, Първата и Втората република.