Мъжки тайни; Мокри витражи

"Не се ли боиш от тъмнината понякога? Въображението ти сещура подплашено. Мечтаещият дух като бял, почти невидим чаршаф плува пред зачервените ти от напрягане очи. Изведнъж картината пред теб става мъртва - нищо не се движи, нищо не се чува, ни един звук, а ти си като препариран, потънал в стаха, "който си обичал, плашейки се от него". Загубил си ума и дума. Житейските разочарования, които си преживял, висят встрани от теб като стара, проядена от молци торба. Примирил си се с всичко."