През лятото на 1979 г., когато Триполи е горещ като пъкъл, човеците зловещо приличат на демони, а детските игри са умален модел на мъжките борби и вилнеещото в страната насилие, 9-годишният Сюлейман разказва за лятото на своето принудително възмъжаване. В една мъжка страна, където жените са чудати същества, мъжете преуспяват в бизнеса, пишат поезия, преподават история, организират бунтове, правораздават. Но също изтезават други мъже, изнудват и ограбват други мъже, екзекутират други мъже - публично, със зловеща тържественост.

В тази страна покой носи хладната женска длан, сладкодумният разказ на мама. Сред уханието на чай, сусам и хариса женската крехкост е опора на мъжката твърдост.

Ала за детето единственото възможно оцеляване са изгнанието и раздялата.
Сложен и лиричен разказ, укрепен от архетипи на източната наративна традиция и западния Bildungsroman, поднесен през житейската логика на невръстно и пораснало, уплашено и храбро момче. Неповторимата поетична проза на Хишам Матар.

----------------

Историята, заслужила толкова много номинации и награди, се развива в Триполи през 1979 година. Вилнее насилие, страхът е повсеместен, а борбата е за всяка душа:
* Номиниран за наградата „Букър“ и за дебютен роман на годината на в. „Гардиън“ за 2006 г.
* Носител на наградата „Ондатджи“ на Кралското литературно дружество за 2007 г.
* Носител на Наградата на писателите от Британската общност за 2007 г.

----------------

Тази книга малко ме смути, но се радвам че я прочетох. Историята ще остане в мен дълго време. Радвам се, че авторът я е написал така, че да мога да я почувствам. И макар и леко тъжен, съм доволен че се гмурнах в живота на Сюлейман. Като всички, които са успели да минат през детството и да продължат да живеят, се надявам сега това момче, което вече е мъж, да е добре!

Читателско мнение