„Моят Шабат” е композирана по законите на симфонична поема и впечатлява с мекотата на изповедния тон, с изящната нега на носталгията и с лежерния изказ на зрелия талант. Толкова много герои, но всеки от тях очертан с кратки и точни щрихи! Не мога да забравя прадядо ти Михал: напълнил пояса с варени яйца – храна за из път – и тръгнал да завоюва света! Или любимия ми женски образ – Бука, зарязала баналното и поела с гемията на Мехмед подир сянката на любовта! Или баба ти Виктория с нейните пъстри гоблени и строг нрав, или всичките онези лели, чичовци, полузабравени близки – дълга върволица от Тракия, та чак до газовите камери…

Като твоя съвременница се радвам, че в тази книга ти хвърли мост и между нашите два етноса. Живели сме векове заедно, почитали сме празниците си, помагали се си, но всеки е мислил за другия със стародавни клишета. Тази книга ще бъде откровение за българите и вълнуваща балада за евреите. И докато я четем, ние ще бъдем духом заедно. Това е добрата литература! Като българка и читател, аз ти благодаря, Вивиана Асса! И ще се радвам ако „Шабат”-ът се окаже само първа част на семейно сказание.

Защото…ЗЕ МА ЙЕШ! („Животът е това, което е!”)