Здравейте, драги читатели! Може би сте чели много подобни романи, но ви уверявам, че този наистина ще ви докосне.
Ще ви разкажа една вълшебна история. Тя се роди в периода между 22-ри юни и 1-ви октомври. Точната година обаче не мога да ви потвърдя, защото не съм сигурен дали беше последното лято, или са изминали хилядолетия оттогава.
Физиката определя времето като скаларна величина с постоянна продължителност и големина. Единствената, която се противопоставя на този закон – това е любовта. Когато успее да пробие „стените“ на някой човек, тя нахлува във вътрешния му свят и го превзема изцяло. Любовта може да превърне 102 дни в една секунда и да направи така, че следващата секунда да продължи цяла вечност.
Замисляли ли сте се някога, че можете да оприличите себе си на огромен замък, изпълнен с хиляди стаи. Във всяка от тях са скрити безброй чудеса и изненади. Те ви разкриват вашите вътрешни страхове и тревоги, за които не знаете; мечтите ви, които никога не сте пожелали дори поради липса на смелост; безбройните ви лица, за чието съществуване не сте и подозирали. Вие обаче познавате съвсем малка част от тези стаи, защото само в тях можете да влезете сами. Ключовете за вратите на останалите са безразборно разхвърляни навсякъде около нас. Такъв може да притежава човекът, с когото днес сте си приказвали, но не сте го погледнали в очите. Такъв може да има и в ситуацията, в която ще изпаднете по-късно тази вечер. Безбройните пътища към себепознанието ще намирате също и в някоя дума, която ще чуете; в нещата, които ще видите; в тези, които ще усетите и почувствате по нов и различен начин. Вие ще си задавате въпроси от типа: „Как можах да си го помисля?“; „Аз ли го казах?“; „Защо го направих...?“ Ще се изненадвате от себе си винаги, когато усетите във врата си полъха на вятъра на промяната. Ще се впечатлявате всеки път, когато в очите ви огрее нечие чуждо слънце, чиито лъчи ви заслепяват много по-силно, но са ви и много по-необходими. Най-невероятна метаморфоза в съзнанието си обаче ще установите тогава, когато разберете, че вече до такава степен сте се пристрастили към въздуха на друг човек, че когато той ви го отнеме – вие вече не можете да дишате.
Затова, като тръгвате нанякъде, замислете се, че когато се върнете, вие вече няма да сте същите хора и целият ви свят ще бъде различен. Вашите дрехи, вещите ви, домът ви – когато ги погледнете, вие си казвате: „Това съм Аз“. Но в следващия момент преминавате през някаква буря, ураган от емоции ви връхлита, торнадо от чувства ви завърта и всичко, което ви е определяло преди това, вече е без значение и няма никаква стойност. Тогава започвате да се чудите кой сте всъщност, за какво се борите, накъде отивате и има ли смисъл всичко това. Обратим ли е този процес и може ли да бъде спрян навреме?!
Все повече хора, предимно от по-младото поколение, започват някаква сезонна работа по атрактивните курорти, далеч от дома. Там почти задължително ги увлича водовъртежът на незабравимите летни флиртове. Дали просто за забавление, или покровителствани от много по-силни чувства, тези авантюри винаги са безкрайно интересни и емоционални.

Това е една романтична история за истинската любов и страстта, за доверието и несигурността, за вярата и разочарованието, за надеждите и приятелството, за мечтите и реалността. Любовта невинаги побеждава. Но може би този път ще успее… Може би…