„Мистичната роза“ е своеобразен самоотчет на поета за преживяното и изпяното през изминалите двайсет години. Той извръща поглед от преходните и незначителни подробности на ежедневието към вечните проблеми на човешкото битие, към бляновете, радостите и терзанията на душата и ги въплъщава в запомнящи се символи и парадокси. Поезията на Роман Кисьов се отличава от почти всичко, което се пише днес у нас, и заслужава внимание.

проф. дфн Александър Шурбанов

Ценното на този антологичен сборник е, че чрез композиционното решение и цикличната осмислена подредба на творбите, тя се превръща в една съвсем нова книга, а отбелязването на годината на написване на всеки от текстовете е своеобразен ключ за проследяване на това как се е развивала, обогатявала и прониквала в дълбочина визията на поета по всички тези теми в продължение на двадесет години.

Аксиния Михайлова

Схващанията на Роман Кисьов за поета като „жрец и пророк“, за поезията като „велико тайнство и свещенодействие“, предназначена за „жадните за Светлина“ и за „истинските стойности“, тези схващания, на които авторът дава израз в послеслова си, предан на „тайната йерархия на Думите“, несъмнено препращат към духовните търсения и опит на част от българските символисти, но интересното у него е съзнателното разграничаване от езотеричните доктрини и поетико-стилистични конвенции на школата, довело и до умела реинтерпретация на често срещани иначе митологични и библейски образи. (…) „Мистичната роза“ би могла да се възприеме и като авторска сбирка от най-хубавото, писано през годините, но и като любовно съграждан храм на поезията с изографисани светите ликове на чудотворци и светотворци.

Юлиан Жилиев

-----------------
ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ

Преди да се родя, приятел ми беше морето.
Разговарях със него без думи,
а то ми отвръщаше с шума на вълните си.

Преди да се родя, приятел ми беше дървото.
Денем в короната му птиците пееха песни,
а вечер то ме приспиваше с шумоленето на
листата си.

Преди да се родя, приятел ми беше и вятърът.
Шепнешком ми разказваше
за приказни, чудни страни, от него пребродени.

Днес моите думи откънтяват в лицата на хората,
осакатени, подобно ехо се връщат.
И аз потърсих отново морето, дървото и вятъра.

1988

ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Душата ми все по-светла става
Плътта ми – нейна сянка –
постепенно се стопява