Минувачът във времето
модерност и носталгия

"Опитът с времето се променя: битието за нас вече не е постоянно, а го възприемаме като чиста проява на преминаване.

С фотографията, киното, телевизията, нашата епоха е поле на призраците. Съществата не само минават, те преминават отново, те могат да се завръщат.
Следователно минувачът във времето е нашият съвременник: излекуван от носталгията по вечността и от обещанията на историята, той усеща "прелетността" на битието. В книгата си Силвиан Агасински ни предлага етика на мимолетното, която е много необходима в наши дни.

Медийното време налага своя ритъм върху социалния и политическия живот: демокрацията не бива да съжалява за старите форми, а да се преопредели, съобразявайки се с медиите, независимо че ще запази правото си на търпение.
Във вихъра на отнасящото ни напред движение възниква и въпросът какво се нуждае от време и какво заслужава да продължи да съществува."