Ситуациите, в които поведението или изборът на едни хора зависят от поведението или избора на други, обикновено не предполагат обобщения или изводи за множеството като цяло. За да направим подобна връзка, в повечето случаи се налага да се вгледаме в системата от взаимодействия между отделния човек и неговата среда, независимо дали става дума за взаимодействието на определени лица – както помежду им, така и в колектив.

Микромотиви и макроповедение разглежда подобни ситуации: някои сериозни, други – ексцентрични. Всички те обхващат системи на поведение, в които хората реагират, отговарят, адаптират се към заобикалящата ги среда, не успяват да я разберат или просто нехаят. Как тези действия се комбинират с действията на околните така, че се получават неочаквани резултати? Чрез познати и лесноразбираеми примери професор Шелинг ни показва какво се случва, когато поведението ни като съвкупност е нещо повече от обикновено сумиране на индивидуалните поведения, както и защо членовете на обществото сякаш са слепи за колективните последици от техните самостоятелно взети решения и защо опитите да се правят обобщения за индивидуалните намерения – като се вземат за отправна точка групови феномени – са в най-добрия случай мошенически, а често и напълно невъзможни.

Шелинг изгражда модели, първични аналитични системи, които са лесни за приложение. Експертът ги прилага към обществени проблеми като: сегрегацията по раса, пол, възраст и доход, и по този начин успява да стигне до същността на въпроса.

Томас Шелинг е професор по политическа икономия в Института по държавно управление „Джон Ф. Кенеди“ към Харвардския университет. Сред другите му книги са „Международна икономика“, „Стратегия на конфликта“ и „Оръжие и влияние.“ През 1977 г. е отличен с наградата за политическа икономия „Франк Е. Сейдман“, а през 2005 г. получава Нобелова награда по икономика.