Тази книга съдържа две новели, написани от Антоан дьо Сент-Екзюпери около 1925 г., когато авторът е бил още съвсем млад. Но макар за тях да се е знаело още тогава, дори във Франция едната е издавана много рядко, а другата изобщо не, поне до 2007 година.
Ето накратко, доколкото е известно от различни източници, как са протекли нещата.

Според Пиер Шеврие (псевдоним на Елен (Нели) дьо Воге, интимна приятелка на Сент-Екзюпери, усърдна съставителка и редакторка на непубликуваните ръкописи и бележки, останали след смъртта му, и негов биограф) „Манон, танцьорката“ е написана през 1925 г., но не е издадена, защото текстът с поправките по него е останал собственост на Андре дьо Вилморен, брат на Луиз дьо Вилморен, годеница на писателя, годежът с която по-късно е бил развален.

Друг съвременен изследовател на творчеството на Сент-Екзюпери, Албан Сьоризие, твърди, че е имало и втори ръкопис на новелата, притежание на фамилията Фонсколомб, от която произхожда майката на автора, и че и двата ръкописа са показвани на различни изложби.

Веднага след написването на „Манон, танцьорката“ и „Авиаторът“ Сент-Екзюпери ги предлага на Жан Прево, редакционен секретар на списание „Сребърният кораб“, издавано от книжарката Адриен Моние. Прево публикува „Авиаторът“ в последния брой на списанието, през април 1926 г., но „Манон“ остава извън него.

През 1927 г. писателят напомня на своята по-възрастна братовчедка Ивон дьо Летранж, херцогиня Дьо Тревиз, близка с младия „Тонио“ и представила го на Андре Жид и други писатели от нейното обкръжение, че със застъпничеството на Жан Прево „Манон, танцьорката“ е била предвидена за 1926 г. в списание „Европа“, създадено през 1923 г. под патронажа на Ромен Ролан. И наистина, там е обявено, че предстои публикуването на произведение на Сент-Екзюпери, но без да е споменато заглавие. Във всеки случай това свидетелство на самия автор потвърждава, че новелата е била готова и одобрена за печат. Но не излиза и в „Европа“.

По онова време Сент-Екзюпери има вече тесни връзки и с издателство „Нов френски преглед“, станало по-късно издателство „Галимар“, и предлага „Манон, танцьорката“ и „Авиаторът“ и там.

Албан Сьоризие пише следното:

„Гастон Галимар, директор на издателство „Нов френски преглед“, явно се е впечатлил от първите творби на Сент-Екзюпери. След като го е окуражил да довърши „Манон, танцьорката“, вариант на която му е бил представен, издателят му е предложил след 1925 г. да пусне първата му книга, ако успее да добави към „Манон, танцьорката“ и „Авиаторът“ още два текста. Сент-Екзюпери, възхитен и тържествуващ, веднага съобщил на своя другар Жан Еско: „Забравих да ти кажа, че Галимар е наредил да ми предадат да напиша още две новели, и ще ми издаде томче с четирите.“

Обаче нищо от това не се състоява и обещанията остават само на хартия.“

Следват още опити „Манон“ да бъде отпечатана, но без резултат, по неясни причини.

И така до щастливия край. През 2007 г. издателство „Галимар“ публикува малък комплект от четири книжки, в картонен футляр, с автор Антоан дьо Сент-Екзюпери. Наречен е „Манон, танцьорката“ и други неиздавани текстове“, а първата книжка е с общото заглавие: „Манон, танцьорката“, следвана от „Авиаторът“.

Така „Манон“ най-после стига до читателите.

„Авиаторът“ няма толкова сложна одисея.

Първоначално текстът е бил замислен като част от по-голямо произведение, което е трябвало да се казва „Бягството на Жак Бернис“, но е изгубено и е останала настоящата новела. Ала освен като самостоятелна творба, тя е изпълнила и още едно предназначение. Дала е началото на по-нататъшните литературни търсения на Сент-Екзюпери, родили накрая романа „Южна поща“, където ще срещнем същия Жак Бернис от „Авиаторът“.

Както споменах по-горе, новелата е отпечатана още през 1926 г. в списание „Сребърният кораб“, за втори път е публикувана през 1994 г. в събраните съчинения на Антоан дьо Сент-Екзюпери в луксозната поредица „Библиотека „Плеяда“ на издателство „Галимар“, и за трети и засега последен път заедно с „Манон, танцьорката“ през 2007 година.

----------------

И двата текста в настоящата книга са преведени пълно и точно от тяхното последно френско издание.

В него има и нарочна бележка, която гласи: „Манон, танцьорката“ е подготвена за публикуване по машинописен вариант на текста. Където е било необходимо, пунктуацията и правописът са възстановени.“

За художествените достойнства на новелите бих казал само, че когато ги прочетох за първи път, бях изненадан от вече завършения стил и техника на автора им през 1925 година.

Нека за литературните качества на двете творби думата да имат читателите и литературните критици.

Л. М.