В книгата "Малки тайни" Горан Маркович представя Белград в мрачни, трудни исторически времена като космополитна, културна метрополия, подчертано жизнен творчески център, в който през второто и третото десетилетие на ХХ век заедно творят и белогвардейци, и евреи, и сърби, и много други националности, както и хора от различни обществени прослойки и сякаш в този странен и естествен космополитизъм на Белград се крие тайната на неговата жизненост… Тази своеобразна хроника започва с решението на милионера Петър Радованович, чиято съпруга е изчезнала една зима на ски в Бад Клайнкирхен, да създаде театър. Краят на този меценат – в зората на 6 април на 1941 година, когато над Белград падат немски бомби, седнал в елитен белградски ресторант до маса, върху чиято брокатена покривка са поставени две бутилки шампанско и две чаши – пълната за изчезналата съпруга и другата, от която той отпива, сякаш е сцена от филм, а не от живота… И все пак… Београдско драмско позорище е истина и днес е там, на същото място, съхранило спомена за "Малките тайни".