Най-ранното наименование на София е Сердонполис. Но император Траян го променя, като дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика. После идва ред на името Средец, а през XIV в. градът е именуван София по името на базиликата „Света София“. В 1879 г. София е обявена за столица на независима България по предложение на проф. Марин Дринов. Тя е един от най-старите градове в Европа. Под центъра на столицата ни се намират останки от антична Сердика. A някои от централните улици и площади на града са настлани с уникалните жълти павета. Те са поставени в началото на ХХ в. Градската легенда разказва, че „Златните павета“ са подарък за сватбата Фердинанд Сакскобурготски с Мария Луиза, но истината е друга. Инициаторът за поставянето на керамичния паваж е тогавашният кмет на София - Марин Тодоров. Информацията e от документи, запазени в архивите.

В миналото наричали София "града на седемте реки". Седем са реките, които я пресичат - Блато, Боянска река, Владайска река, Искър, Лесновска река, Перловска peка и Суходолска река, като част от тях вече не съществуват. Тя е и градът на минералните извори - 31 са находищата на термални води на територията й. Столицата ни, с красивото име, което означава мъдрост, не спира да расте и да не старее. Точно тези са думите изписани върху герба й, изработен от Иван Мърквичка, Вацлав Добруски и Харалампи Тачев през 1900 г. София е и градът на кестените, безброй пъти възпявани с поезия и музика. Bceku, роден в София, където и да е по света, носи в сърцето си обичта си към нея. И я предава на децата си.