Възможно ли е любовта при социализма да има някаква особена характеристика, отличаваща това чувство от неговите проявления в други исторически условия?

Въпросът е всъщност за това как обществата моделират, оформят, насърчават или ограничават едни или други чувства, как допускат или изключват тяхното изразяване; как чувствата - или поне техните артикулации, които са достъпни за наблюдение - зависят от идеологиите, езика, културните практики, очакванията и моралните норми на съответната общност. Текстовете, събрани между кориците на тази книга, показват как усилията на комунистическия режим за директно „психологическо инженерство" биват модифицирани и пренасочвани не само от пасивни съпротиви или бракониерски (в смисъла на Серто) тактики, но и от фактори вътре в самата система. Авторите се интересуват от конкретни стратегии и от конкретните условия, които ги канализират или отклоняват от първоначалния им замисъл. Така „системата" се разпада на различни агенти със свои интереси и приоритети, които все пак заедно (във взаимодействие или в противодействие) създават сложната реалност на реалния социализъм и нееднозначното ситуиране на чувствата в нея.