Дете-чудо на механиката и слаб ученик, пионер в света на автомобилостроенето, но запален най-вече по лодките, авторитарен шеф и болезнено свенлив, едър буржоа, обожаващ ръчния труд, гениален бизнесмен, който се смята за брилянтен техник - Луи Рено (1877-1944) е едновременно "Малкият Луи", "Господин Рено" и "кръвопиецът от Бийанкур". Животът му наподобява старогръцка трагедия - ласкан и превъзнасян, след това мразен и хвърлен в затвора...

Френската промишленост и до ден-днешен носи отпечатъка, оставен от неговата индустриална империя, която съгражда със собствени сили и с много амбиция. Като съвсем млад и темпераментен, само едно ми доставяше удоволствие - да измисля, да създам и да произведа нещо. Ето защо първата ми грижа бе да построя малка работилница. По-късно, когато постъпих на военна служба, ми дойде идеята да конструирам автомобил за себе си. По природа нося желанието за реализация, и то за бърза реализация. Освен това винаги съм обичал независимостта. Кое, ако не автомобилът, може да обедини тези две характеристики: скорост и независимост?