Задачата на политическата философия днес, в ситуацията на радикална и вероятно необратима криза на модерните политически модели, е да осигури възможността за справедливо общо съществуване на множеството от нови (политически) субекти. Необходимото условие за осъществяване на тази задача: да продължим идеята за деконструкция на модерната фигура на субекта с идеята за устояването на субекта в метаморфозата на света, като метаморфоза на света. Дошло е време за ресубективиране на политическото: време да отхвърлим репресивните матрици, налагащи ни конвертируема квази-субектност, изначално подчинена на властта. Следователно основният практически въпрос пред философската мисъл, която все още настоява да бъде активен деятел в света, е: как да бъде осъществена подобна промяна?
Книгата „Логика на политическото“ се опитва да отговори на този въпрос чрез оригинално теоретично предложение, основано на политическа херменевтика на трагедията на Софокъл "Едип цар" и на полемичен прочит на ключови текстове на модерната политическа философия. Идентифицираните начални структури на политическото, формирани в класическия гръцки полис, са отнесени към актуалната трансформация на базови политически категории като суверенност, власт, насилие, съпротива, политически субект и политическа общност. Възможността за тяхната реконцептуализация като критически деятели на освобождаването на политическите субекти очертава утопичния хоризонт на „Логика на политическото“.