Лицемерието на властта

Демокрацията трябва непрекъснато да бъде опровержение на факта, че управляваният реално не управлява, както религията е опровержение на физиологията и на печалния факт, че човекът е смъртен. Реализмът няма място в демокрацията. В нея човек трябва да жертва живота в полза на изкуството, да се абстрахира, да затвори очи, да ослепее и оглушее, и вместо на сетивата, да вярва на ума – само тогава ще изгрее светлината, ще оживее призракът, ще победи изкуството. Модерната демокрация е чудо, което, за да се случи, се нуждае от силна вяра и фантазия. Тя е театър и лицемерие.