Публикуваната през 1978 г. стихосбирка "Лирически балади" си е извоювала запазено място в историята на английската литература. Става дума за книга-манифест, която си поставя за цел да прокара нови идеи за това, как и защо се пише поезия. Романтическият опит за демократизация на литературата, без да се жертва мощта на индивидуалното поетическо въображение, до голяма степен определя идеологиите на литературното творчество и до днес. Стиховете на Уърдзуърт и Колридж посягат едновременно към тукашното и към отвъдното, към всекидневното и към свръхестественото. В английския литературен контекст тази книга е естетически феномен от ранга на Чосъровите "Кентърбърийски разкази" и Шекспировите пиеси.

Това е първото българско издание на пълния текст на "Лирически балади". Изданието на Алтера предлага романтическия шедьовър в съвременния художествен превод на Ангел Игов и по този начин обогатява българския литературен език.

Ден подир ден, ден подир ден
там корабът застана,
тъй сякаш нарисуван бе
и той, и океана.

Вода, навсякъде вода,
заскърцаха дъските;
вода, навсякъде вода -
ни капка за устите!

Боже! Самата глъб загни,
морето слуз завзе го
и твари слизести с крака
запъплиха по него.

("Сказание за стария моряк")