Лили Иванова – Истината

Първият европайски превод на този апокриф е бил направен на френски през 1894 г.Руският превод излиза в харковското списание „Вяра и разум” и в отделна брошура в Петербург в издателството „Вестник на знанието” през 1910 г. Тези публикации не би могло да бъдат наречени научни в съвременния смисъл на думата: текстът е на популярно ниво, също така отсъстват коментари.Въпреки това съдържанието на апокрифа представлява несъмнен интерес.Той разказва за този период от живота на Исус, за който мълчат каноническите евангелия(възрастта от 14 до 29 години от неговия живот). Каква е предисторията на този текст? По думите на руския журналист Николай Нотович, автор на френския текст, той намира този ръкопис през 1887 г.Пътешествайки по Ладак(Северна Индия), той си счупил крака и бил принуден дълго време да остане в будисткия манастир Хемис.Той научил че в манастирската библиотека се пазят съчинения за Иса, написани на тибески език.Както съобщава Нотович, нямало единен текст, а разпокъсани разкази за Иса влизат в сборник от различни по съдържание ръкописи.С помощта на един от ламата Нотович подрежда отделните разкази в хронологична последователност.Ламата му разказал за съхранени в манастира сведения за тези текстове.Преданията за Иса, по неговите думи, били записани в Индия на езика пали в средата на I век от н.е. по думите на хора, които са виждали Исус, когато той е живял в Индия и Непал, а също така по думите на индийски търговци, които са поддържали търговски връзки с Ерусалим.Около II в. Палийските свитъци са били донесени от Непал в Тибет.Впоследствие те били преведени на тибетски език в манастира в планината Марбур близо до Лхаса.В Хемис се пазели копия на тези преводи. Вторият европеец, който потвърждава съществуването на ръкописа е Николай Рьорих.Той посещава Ладак през 1925 г по време на Централно азиатската експедиция.На 19 септември 1925 г Рьорих записва в своя пътен дневник: „ ...Ние разбрахме за истинността на ръкописа за Иса.В Хемис действително се съхранява стар тибетски превод от манускрипт, написан на пали и намиращ се в известен манастир недалеч от Лхаса...Ясно е защо ръкописа се съхранява именно в Хемис.Това е един от най-старите манастири в Ладак, който по щастлива случайност не е бил разрушен от монголите. Рьорих привежда дълги цитати от „Тибетското евангелие”.Тяхното сравнение с преведения от Нотович текст показва, че Рьорих преразказва същото съдържание но с други думи, понякога при него се среща друга интерпретация.Но дали той се е ползвал от петербургсктото издание от 1910 г?Едва ли.Заедно с него е бил сина му-специалиста по тибетски език Юрий Рьорих.По всяка вероятност, той е и превел за баща си ръкописа или е коригирал по него текста на Нотович. На Рьорих му се удало да открие още един ръкопис за Иса.Откъс от него, поместен в пътния му дневник, допълва издадения от Нотович текст.При Нотович много кратко се говори за пребиваването на Иса в Хималаите и Тибет, докато в този ръкопис, който привежда Рьорих, изцяло е посветен на този период.Между другото, във втория ръкопис, за разлика от първия, не се говори за будисткото учение, което съотватства на историческите данни-през I век будизмът все още не е достигнал до Тибет. Такива са сведенията от миналото.А какво е положението понастоящем.Съвсем неотдавна, през 1979 г, ръкописа на „Тибетското евангелие” в манастира Хемис е било видяно от Л.В.Шапошникова-известна съветска изследователка и учен-ориенталист.Липсата на време не й позволила да направи превод.Ръкописът носел заглавието”Животът на светия Иса, най-добрия от човешките синове.”Възрастта на ръкописа според Шапошникова е 5 -6 века.Вероятно тогава е бил направен и копие от лхаския превод за манастира Хемис. Оказва се, че тибетското сказание за Иса е претърпяло най-малко три превода:от пали на тибетски, от тибетски на френски и от френски на руски.При превода текста, по всяка вероятност е бил редактиран.Например при Нотович географските названия принадлежат основно на XV-XIX век.Това е понятно-той е подготвял своето издание за европейските читатели и древните названия биха били непознати за тях.Макар че тибетските преводачи също може да са ги променили. С други думи следи от различни редакции в „Тибетското евангелие” са несъмнени.Но и наличието в него на достатъчно древни сведения едва ли предизвиква съмнение.

nikoga ne sum haresvala lili ivanova, no i ne sum otri4ala bezspornite i pev4eski ka4estva. knigata i mi popadna suvsem slu4aino i q por4etoh ot 4isto lubopitstvo. sega ve4e ne moga da q ponasqm. nqma da komentiram fakta, 4e e ujasno neprofesionalno napisana, a cinizmite i nai-ve4e izraza "ne sum se 4ukala kato svirka" napravo me 6okiraha. mislq, 4e ne moje6 da pretendira6 da si kralica i da govori6 kato karucarka...

Лили Иванова от певица ми стана на философка тука и написа книга няма да се скрие някаде и да умре... всеки със пари и слава си мисли че може да стане и писател и психолог и сичко може да стане, ама не е така!

badi vinagi sebe si LiLi, peii kakto do sega si piala,ti si talant bojii!!!!! badi zpava,jiznena, pei za lubovta ,lubovta e vsihcko v jivota,/tia fizihceskoto i dyxovnoto pazvitie y hcoveka i prirodata\!!!!!!!!!!!!!!!

naistina e valikolepna!!!!!! nezamenima!!!!! Kato neia niama!!!! velik bojii talant!!!!!