„Никой престъпник не е по-лош от жена, която иска да живее своя живот…

Всичко опираше до честта. Честта беше камъкът, който мъжете полагаха върху раменете на дъщерите си, на сестрите си, на съпругите си.“

Години наред Зеба е била любяща съпруга и търпелива майка, смирена пред предизвикателствата, които животът ѝ праща. Нейният тих и привидно кротък живот обаче е разрушен, когато съпругът ѝ Камал е убит, а тя е заварена над трупа му с окървавени ръце. Децата ѝ са готови да се закълнат, че майка им никога не би извършила такова деяние, но близките на Камал жадуват отмъщение. Едва избегнала жестока гибел от развилнялата се тълпа, Зеба е арестувана.

Докато очаква единствената възможна присъда – смърт, тя се оказва сред група затворнички, които до една са имали злощастието просто да са жени в държава, в която традициите са всичко. Те не знаят дали Зеба е наистина хладнокръвна убийца, или просто и тя е нарушила някое от безбройните правила в този жесток и подчинен на мъжете свят.

А дали пък Зеба не е магьосница, която владее джаду – митичната сила да прави невъзможни неща да се случат? Майка ѝ е била точно такава и може би силите ѝ са се предали и на нея…

Само магия може да спаси Зеба от смъртна присъда. И много повече от магия е нужна, за да се смирят скърбите в душите на тези осъдени предварително жени. Но надежда има. Дори там, в къщата без прозорци…

„Ханъм, във вашите очи аз може би съм само един мъж, но и аз зная няколко истини и една ще споделя с вас сега: децата винаги прощават на майките си. Бог така ги е създал. Дава им две ръце, два крака и сърце, което ридае „мамо“ до деня, в който спре да бие.“