Топал е хром, застаряващ кърпач на обуща, опак и цапнат в устата мъж. Той се бори да свърже двата края и да осигури прехрана за жена си, двама синове, дъщеря и три внучета. Но когато на неговата улица се настанява друг обущар, бизнесът му съвсем запада. Като пака на всичко, най-големият син Мехмет остава без работа. Търговията в скромното дюкянче не може да изхрани девет гърла.

Беднотията и отчаянието изправят баща срещу синове, домът е разкъсан от скандали. Така се стига до решението семейството да замине и да се захване с бране на памук. Мечтата им е, когато се завърнат, да си наемат по-хубав дюкян и вместо да кърпят обувки, да започнат да ги произвеждат...

Но брането на памук не е лесна раота. Очакват ги болести, беди и глад. Изглежда сякаш всичко е загубено и вече няма надежда...

Действието на романа се развива през 40-те години на миналия век - ранните години на Турската република, период на огромна културна и историческа промяна. Романът описва ситуация на остра социална дезинтеграция, разкрива другото лице на модернизацията и раждането на нова класа от обеднели и безработни. Обществото е в шок от дълбоките промени, засягащи всичко - от работата до обществените ценности.