Култът Вуду в Хаити

Видян отблизо, вуду няма халюциниращия и болезнен характер, която литературата му приписва. Един американски автор, талантлив, но твърде голям митоман, У. Х. Сийбрук, е намерил най-съвършен изказ за мрачната легенда за вуду, но тази легенда е много по-стара. Тя датира от колониалната епоха, когато е била плод на страха и омразата: жестокостта и несправедливостта не остават никога ненаказани. Тревогата, обземаща злоупотребяващия със силата, често се въплътява във въображаеми страхове и налудничави натрапчиви идеи. Господарят презирал своя роб, но се боял от омразата му. Отнасял се с него като с добиче за клане, но се плашел от окултните способности, които му приписвал.
Следователно страхът, внушаван от чернокожите, растял с все по-силното им потискане. Страхът, просмукващ свидетелствата от онова време, се е конкретизирал в натрапчивия ужас от отровата, довел през целия 18-ти век до толкова много зверства.