„В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез...“ Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час
по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък „речник“ на някои от отправните точки в живота и работата на Коту.
Императорът на португалския език.

Le Figaro

Мия Коту е бял африканец, който пише на португалски, и литературен хамелеон... Произведенията му не толкова размиват жанровите и стилистичните граници, колкото ги взривяват.

Boston Globe

В творчеството му съжителстват природата и митовете, човешкото и свръхестественото, предците и войната, днешната политика и историческата памет... „Знаете ли каква е разликата между белия и черния мъдрец? Мъдростта на белия се измерва с бързината, с която отговаря. А сред нас най-мъдър е онзи, който повече се забави. Някои са толкова мъдри, че въобще не отговарят.“

El País

Денем е биолог, нощем e писател. Но – както постъпва с прозата и поезията; с мъжкото и женското; с нещата за сънуване и нещата за докосване – Коту заличава границата и между двете си занимания. Все пак и двете изучават живота.

Estadão

Коту е известен със специалното си отношение към поговорките: веднъж сподели любовта си към тяхната поетична краткост, но и опасението си, че съдържат консервативни морални кодове. Затова и ги преработва отвътре или направо измисля нови и ги представя за традиционни – „Мъдра е светулката: чака тъмнината, за да блесне“.

Financial Times