Автор на разкази, скици, образи, фигури, карикатури, очерци, импресии, сцени, етюди, афоризми, размисли, бележки, фрагменти, стихотворения в проза, студии, репортажи, фрески, екстракти от живота телеграми на духа или игри на духа...

Все още съществуват кръгове от негови поклонници, а приживе той е бил обект на възхищението за своите съвременници Хуго фон Хофманстал, Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Густав Климт, Роберт Музил, Карл Краус, Алфред Полгар, Херман Бар и почти цялата австрийска артистична общност. Франц Кафка, Теодор Адорно и Томас Ман също са сред неговите почитатели.

Сто години след смъртта на автора, когато е издадена и първата му книга на български, и деветдесет и осем след като е издадена последната идва време да си спомним за австрийския писател Петер Алтенберг.

Бохемският живот го принуждава да съществува в мизерия, макар и да е номиниран за Нобелова награда; след епохата на сецесиона и постимпресионизма детайлите в текстовете му се замъгляват и губят своята яснота и еднозначност; иронията пък губи своя контекст; обаче философията на живота, която те изразяват, все така диша и не спира да звучи съвременно в кратките му прозаични опуси. И понякога те са сравнявани с градската версия на раковини: когато биват доближени до ухото, техният шум е вече непълна история (или може би гатанка), която пази и простотата, и прекомерността си.