"Кравата е самотно животно" е представителна подборка от публикуваното от Давид Албахари в жанра на микроразказа, направена през 2011 г. от самия автор. Една трета от текстовете са непубликувани досега, а останалите са взети от издаваните му на сръбски книги: "Обикновени разкази" (1978), "Шок в бараката" (1984), "Необикновени разкази" (1999), "Втори език" (2003), "Сенки" (2006) и "Всяка нощ в различен град" (2008). Специално за българското издание те са придружени от предговор и две малки есета за краткия разказ.

Давид Албахари (1948) е сръбски белетрист с еврейски корени, роден в Печ, Югославия. От 1994 г. живее в Калгари, Канада. Първата му книга, "Семейно време" (1973), е сборник с разкази. През 1982-а с друг сборник, "Описание на смъртта", авторът печели първата си голяма награда за литература – Иво Андрич. Творчеството му е разделено поравно между кратката и дългата проза, но на български Албахари е известен главно с романи: "Стръв" (1996), "Пиявиците" (2005) и "Лудвиг" (2007). Превеждан е на шестнайсет езика, той самият е преводач на Исак Башевис Зингер, Джон Ъпдайк, Маргарет Атууд, Сол Белоу, В. С. Найпол, Томас Пинчън. Любимият му роман е "Блед огън на Набоков", а онзи, който му се иска да беше написал (но на сръбски) – "Джойсовият Одисей".

"Тази форма на художествената литература е доста сходна с т.нар. стихотворение в проза и е била прилагана – по твърде различни начини – от ред писатели, сред които Франц Кафка, Ищван Йоркен, Даниил Хармс, Томас Бернхард и Хорхе Луис Борхес. Заглавието на сборника идва от едноименния разказ, който написах преди двайсетина години, след кратко литературно турне, което отведе ни отведе с Миряна Божин и Миливой Сребро до Зеница и Травник. Видях самотната крава в полето край Травник. Стоеше неподвижна, като някой Буда, взрян в космическата празнота."
Давид Албахари

"Албахари пише в духа на Киш и Франц Кафка, Самюъл Бекет и Бернхард, Хармс и Витгенщайн. Заради еврейския му произход, неговият стил носи ярък отпечатък от Кабалата и Талмуда, изчистеният му и строен изказ също напомнят еврейската традиция... Фактът, че в него се свързват дълбочината и тежестта на Изтока с елегантността и лекотата на Запада, превръща сборника "Кравата е самотно животн"о на Албахари в удоволствие за четене от особена класа. Разказите на Албахари са разнообразни: анекдоти и екзистенциални медитации, притчи и възпоменателни откъси, афоризми и антиизкуство, мисловни фуги и съновни протоколи, монолози и пародии, алегории и не на последно място – нонсенс. Творбите са различни по настроение и тон: меланхолията се съчетава с вица, скръбта с иронията, лаконичността с излишеството, абсурдът – с експеримента."
Neue Zürcher Zeitung

"Подобно на Емили Дикинсън Албахари превръща свенливостта в предимство. Той открива значимото в баналното... в някое изгубено копче, да речем."
Christian Science Monitor

"Албахари е като фрий джаз солист, който изпълнява свободни вариации върху мисли на Джордж Сантаяна. Една от най-често цитираните е тази за музиката и живота: Музиката по същество е безполезна... точно като живота."
Booksa.hr

"Въпреки цялостната му загриженост по сериозни въпроси, има нещо от изтънчената игривост на чешкия майстор Карел Чапек в начина, по който Албахари търпеливо показва как травмата и загубата променят издълбоко способността на хората да възприемат реалността."
Kirkus Book Reviews

"Макар и оформен от белградската култура, Албахари не спада към доминиращото течение в сръбската книжовна традиция. Заради необходимостта си да изследва самите основи на писането и да играе с литературните конвенции, той по-скоро попада в групата писатели на млада и средна възраст, които отбягват реалистичната мотивация и въвеждат новаторски разказвачески подходи в сръбската литература."
World Literature Today

"... Смайващо вълнуващ и интелигентен... Албахари разказва по начин, който съществува като вариант от шейсетина години насам, докато във Великобритания например почти всички книги, писани в днешни дни, спокойно можеха да са писани и през XIX век (при това, смея да твърдя, не толкова добре, колкото тогава)."
The Guardian

"Характерната за писането на Албахари простота, за която вече отдавна знаем, че е "по-заплетена от всяка сложност", ни напомня, че животът ни може да достигне пълнота само в редки, изключителни мигове, чието съществуване осъзнаваме едва след като са отминали."
Предраг Петрович, Politika

"Не вярвам в праволинейните разкази. Животът не се случва така. Животът върви в няколко посоки; точно това правя и в разказите си."
Давид Албахари

"Албахари трябва да бъде "съхраняван" на полицата с бъдещи Нобелови лауреати. Сърбинът е един от великите писатели на този свят и ние не го знаем, или поне не достатъчно."
La Vie Littéraire