Котката на Шрьодингер – субатомен памфлет в реално време е книга, която трудно може да бъде отнесена към конкретен литературен жанр - текстовата форма е по-скоро лирично-есеистична.

В нея един от най-ексцентричните персонажи на квантовата механика, котката на Шрьодингер (1), размишлява на глас, лирично, над шизофреничното си състояние. Затворено от Шрьодингер в кутия с летален механизъм съдържащ атомно ядро в период на полуразпад и отрова, котето, поради липса на алтернативи, е изпълнено с мазохистична любов към безпощадния си създател. То знае, че е част от мисловен експеримент, в който съдбата му е свързана със състоянието на полуразпадналото се атомно ядро. Докато кутията е затворена и наблюдателят не вижда развитието на събитията в нея то е ни живо – ни умряло.

Парадоксалната ситуация на котето, (което само по себе си е само една парадоксална мисъл на един учен) го подтиква към самоанализ на много различни нива. Оказва се, че състоянието на междинност и неопределеност има своите предимства. Отпада отговорността да се вземат решения, отваря се пространство за реторични игри и смесвания на полови, културни, политически, езикови и расови различия в идентичността. Вътрешните конфликти се появяват отново едва при случайната конфронтация с външни наблюдатели изискващи от котето да заеме конкретна позиция. Но диалозите с тях също така му помагат да достигне до новo, съществено прозрение: усещането за право на личен избор и мнение е илюзорно. Всичко зависи от състоянието на атомното ядро в механизма. При тези обстоятелства котето е просто един киборг, сливащ биологични и механични компоненти в една система. Спасение или изход за него може да има само ако системата се отвори.

Котката на Шрьодингер е мисловен експеримент от квантовата механика, представен от Ервин Шрьодингер през 1935 г., с цел да покаже, че пренасянето на понятия от квантовата механика в макросистемите, например обекти с размерите на котка, създава неочаквани проблеми. Според класическата физика, подлежаща основно на законите на Нютон, един обект от макроскопичния свят може да се намира само в едно от множество възможни състояния, а не в няколко състояния едновременно. В квантовата механика, за разлика от класическата физика, една частица може да се намира в няколко състояния едновременно.