Скритият драматизм в комедиите на Шекспир

Книгата на режисьора Петър Кауков „Комедиите на Шекспир между Ерос и Танатос“ представя пред публиката неговата защитена преди година докторска дисертация в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, която комбинира набор от аналитични техники, за да предложи допълнение към метода на действения анализ на тези пиеси и да даде ориентири за по-дълбоко проникване в техния драматизъм.

„Приносите на Кауков са видими и полезни за науката и практиката на театъра, за театралната педагогика, обвързана с преподаването по режисура. Авторът е навлязъл в неовладяни от театралната наука територии и уверено превежда читателите през тях.“

чл.-кор. проф. Пламен Марков

„Сериозно изследване с оригинални идеи и значителни научно-приложни приноси с оглед сценичната интерпретация на Шекспировите комедии. Трудът е безспорно стойностен и успява да свърже компетентно ведно театрознание и литературознание.“

проф. д.н. Александър Шурбанов

„Основният приносен момент в изследването е формулирането на метод за действен анализ, като е демонстрирано неговото използване и постигнатите резултати. Освен собствената стойност на труда, важна е и приложимостта му като учебно помагало в практическото обучение на студенти по режисура (и не само).“
проф. д.н. Камелия Николова

„Постиженията на труда са ценен влог в българското театрознание.“
проф. д.н. Клео Протохристова

В книгата се отделя особено внимание на идеята за имагинерното „шесто действие“ на разглежданите пиеси. Детайлното проучване на комедиите показва, че техните финали най-често са наложени изкуствено, без да произтичат логично от развитието на действието.

Така се спасява жанровият характер на творбите, чиито уж комедийни сюжети почти винаги съдържат голяма доза драматизъм и дори потенциален трагизъм. Според наблюденията на Кауков този драматично-трагически субстрат все повече се сгъстява и засилва с навлизането на Шекспир в зрелите му творчески години.

Това дава основание на автора да проектира хипотетично продължение на всяка от въпросните пиеси, в което да се доразвият прекъснатите от наложения финал интриги и да се даде достатъчен простор на потиснатия им драматизъм. Въпросният конструкт, подсказан от остроумни забележки на Оскар Уайлд и Ян Кот /1914-2001/ и разгърнат тук в изследователски метод, може да се окаже полезен при конципирането на театрални постановки с оглед общата атмосфера и по-сложното изграждане на характерите.

В сравнение с останалите жанрове на Шекспировия канон комедиите му са привлекли в световен мащаб най-малко критическо внимание. А това не съответства на предпочитанието, на което те се радват в театъра, особено у нас. Толкова по-нужни и навременни са изследвания като това на Петър Кауков. Книгата би трябвало да заинтересува широк кръг читатели, но преди всичко да подпомогне и обогати академичната и сценична интерпретация на Шекспировите комедии“.

Проф. Александър Шурбанов