Изтърпях почти две години на книжната борса с доброто и лошото в тях. Не видях своята пеперуда. Търсех упорито и кладенеца, стигнах до него, но и до тресавището на безнадеждността. Защото повечето от работещите там строяха своя затвор, без да мислят за полета на духа си. И аз направих първата крачка. И после още една!

Животът е един и прекалено кратък, за да не бъдеш самия себе си. И колкото повече минават годините, толкова повече се нуждаеш от истинските приятелства, от истинската любов, от истинското партньорство. И си позволяваш все по-малко приятелства, все по-малко любов, а за партньорствата си отваряш широко очите. И пак можеш да сгрешиш. Да познаваш истинската същност на другите, трябва първо да познаваш себе си, собствената си ахилесова пета и ако това е доверието ти в някого, много да внимаваш на кого ще се довериш. А най-добрата проверка е критичната ситуация.

"Книжна борса" са събраните истински истории с истински герои, но с други имена и то през моя поглед, през моите разбирания, през моите преживявания. Те едва ли са всеобхватни като щрихи на една картина, която все остава недовършена. Но нали и в капката вода се отразява цялото съдържание на водата?

Истината с всеки ден става само плод на собственото ни въображение, след като никой не смее да извика, че царят е гол. А той е!