Главният герой на романа Ифет е син на паша. Въпреки възпитанието, което получава, средата, в която живее и индивидуалното образование с частни учители в детските години, той носи в себе си заряда на бунта срещу неправдата. Обявяването на Конституционното управление нанася поражения на него и на семейството му. Одобрява от все сърце действията на младотурците, но и е неволен свидетел на гоненията срещу баща му, довели до фатален край. Това го довежда до духовен срив. Нещо повече, сам не предполага как едно предание, чуто в детството, може да преобърне целия му бъдещ живот. Приказката за двамата влюбени Фатма и Исмаил, който за да спаси честта на любимата си, се хвърля в студените води на воденичния вир, ще се повтори и в неговия живот – Ифет, макар и невинен се озовава в затвора, за да опази честта на красивата Ведия. В името на любовта, той извършва такава саможертва, която не само го бележи с клеймото на позора сред обществото, но и унищожава с един замах всичките му лелеяни мечти и надежди за бляскаво бъдеще. Животът му след затвора е изпълнен с премеждия и когато един ден пак среща своята любима, заради която не само е пожертвал достойнствто си, но е провалил и живота си, с огромна мъка проумява, че тя отдавна го е забравила. „Погубих целия си живот заради една химера.” – горчиво възкликва главният герой на финала.

Любовта е сляпа; и най-незначителното наглед необмислено действие е способно да провали цял един човешки живот – това е едно от внушенията на романа „Клеймото”.

Романът „Клеймото” (1924 г.) на големия турски разказвач Решат Нури осветлява периода към края на Османската империя и идването на власт на младотурците и пресъздава достоверно промените, настъпили в социалния и политическия живот, както и наложената подмяна на традиционните морални ценности с нови, продиктувани от съвремието. Благодарение на присъщото за Решат Нури разказваческо дарование читателят съпреживява тази епоха не чрез директни авторови констатации и внушения, а чрез реалните, драматични и дълбоко лични съдби на героите.

Любовта е сляпа; и най-незначителното наглед необмислено действие е способно да провали цял един човешки живот – това е едно от внушенията на романа „Клеймото”.

Роман, който се изчита на един дъх.