Или пък тези разкази идваха от някой, който не знаеше границите между истинското и неистовото, между чудното и чудовищното. От някакво митологическо същество, подобно на феникса, което ту мен измисляше, ту аз - него...
Николай Петков

Николай Петков alias отец Николай от Дивдядово в Шуменско в някакъв смисъл не съчинява, макар да доразвива събитията, следвайки собствената им логика. Той разказва себе си, линиите на собствения си живот, станалото с него и в него. Факт е, че някои от историите му се случват след записването им, което той отбелязва, без прочее да изпада в особено удивление... В мрежата, тъкана от Николай, не се знаят границите между т.нар. „истинско” и приеманото за „неистово”, между „чудното” и „чудовищното”; още повече, че тези предели най-често просто ги няма. В тази мрежа „горните и долните граници на естественото и неестественото” така се доближават, че „ако бяха граници на кръвно налягане, отдавна щяха да се съберат в инфарктна прегръдка”.

Опитът се оказва сложна и нееднозначна сфера.

Георги Каприев