ЗАВИЖДАМ МУ

Преди години много обичах да слизам в мазето на стария ми дом и там да търся забравени или пък съвсем непознати вещи - забравени не от мен, а от някого другиго...Има вещи, които са забравени и, мисля, няма значение дали си ги забравил ти, или някой друг, те изглеждат забравени и на това миришат...В тях именно се крият най- загадъчните и причудливи светове...Изкуших се за миг да напиша най- привлекателните, но после прецених, че тази дума не е точна.

Световете, които забравените вещи крият в себе си, не са привлекателни. Тихи и сумрачни са тези светове. Това не са светове ПАРИ, светове ЖЕНИ, Светове ВАНИЛОВ СЛАДОЛЕД или светове СКЪПИ АВТОМОБИЛИ. Това са светове, които не те изкушават по простоват начин - както повечето неща в нашето доста просташко съвремие, в което всичко, включително и Свещената Литература, трябва да бъде Лесно Смилаемо, Съблазнително, Лъскаво, Достъпно,Продаваемо, Атрактивно и Рекламно...

По дяволите!

Разказите на Тушков са старите вещи. Забравени в мазе и уж безинтересни за никого. Представям си умния и прозорлив човек, който носи свещ и слиза в мазето. Той осветява тези загадъчни и причудливи вещи. И пред него бавно и мъдро, постепенно, огласяни от изящна музика, се разкриват скритите светове, които тези вещи носят в себе си. Представям си човека със свещта! Завиждам му...

КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ